Сам Изход Гротески Светлина за слепия Ехидност Post Scriptum Сам Устни пресъхнали, присвити очи. Скули напрегнати, тишината крещи. Тежък е въздуха, носи се смрад - в този момент всеки е враг. Мисли прескачат се, идеи за смърт. Разумът търси пощада и мъст... Свеждам си погледа, долу в пръстта, виждам лицето си във вълча следа... Лице изкривено от гримаса гадна, вкус на кръв съсирена в устата. "Красота" е дума от смисъл лишена, "Любовта" утопия е и за мъртвата сцена. Самотата корист е в този свят, няма познаващи моята власт! По-силен съм сам! Избягвам сганта! Личност съм! Водя своята борба. Вековни дървета... Високо - Луна... Сенки от папрат и воал от мъгла. Силата мрачна на планината подтиска... Вълк единак търси жертва стръвнишка. Горе Изход Сива пада вечерта, леден дъжд кому ли шепне? Бързат сенки във студа, нищо във душите ни не трепне... Единаци отминоващи в дъжда, търсят своето упование, мразещи настъпващата сивота, в мрака и във своето съзнание. В самотата си, страхливо търсят вяра във лъжа. вглеждат се в лицата сиви и потъват във нощта. Неоткрили своето Его, блъскат чуждото с рога. Търсят някаква химера, тъй далече от ума. Сива падна вечерта, леден дъжд в душата шепне, бързат сенки към смъртта Егото си да зачертнат! Горе Гротески Без мяра в изразните средства, Гротески! Гнусни същества. За Вас брутална инквизиция, в гърдите Ви е нищета. И не проклетня или пожелания, без да потулвам в своята душа, а зверщини и множество страдания, затриващи простака без следа. Да смазвам лицемерието със подлост, да мачкам догмата с лъжа. Схоластиката да развивам с гадост, убиваща потентността. Безплодни във калта да мрете, отнасяйки със себе си света. Създаден от стотици догми, брутално подиграл реалността! Горе Светлина за слепия Безсилието поражда агресия, депресията ражда лъжа, злобата е във всичко - плод е на завистта. Обичта е бреме, любовта е миг, създава семе и човек е затрит. Усмивката е удилие, радостта - живот, нежността мимолетна, красотата роб. Убийството е изкуство, жестокостта - култ, садизмът е средство, омразата път. Догмата е причина, религията е морал, проповедник - машина, изповедта идеал. Невежеството е сила! Глупостта - дар! Простакът е патос, утопията цар. Материална духовност, Духовен гьол. Знанието - корист, науката лост. Светлина за слепия - духовен зоб! Сън за мечтателя, в живота роб! Горе Ехидност Посята в душата е омраза от хора подиграли личността, за която себе си представят, чрез лицемерната си същина. Затъват в собствените догми, повличат със себе си Рая! Незряща истините прости, разнася лицемерната воня. Егоцентрични комплексари, най-вещи в долните лъжи желая да Ви видя унижени, съзнали жалкия си бит. Омразата към Вас ми шепне към користен, брутален геноцид, чрез който лицемерието да секне, а лидерът им жив затрит! Горе Post Scriptum В душите ви да бъде - тъмница, пустош, вакуум... Съзнанията Ви гнили - да смаже някой смахнат! В утробите Ви гнойни - да не зачева нищо! Във огън да горят ръцете ви крадливи! Да газите кръвта на идолите Ви небесни! Да пеете до краят си най-тъжни песни! Лоботомията да бъде вашето излечение! Животът Ви да е дълго унижение! Където да отидете - земята да изсъхва. Земите Ви да са блато и стърнище. Водата прах да става, когато я докосвате и туй да е последното преди да се разсъхнете! Горе